банк 222e48c 086;ви
валутни кредити – които са в парична форма и се отпускат от банк 222e48c 080;
Банк 222e48c 086;вата гаранция е договор, с който банк 222e48c 072;та – гарант се задължава да заплати на получателя в определен срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение. Субектите са:
банк 222e48c 072;та, която издава гаранцията
на банк 222e48c 086;вата гаранция
неотменяемост – означава, че гаранцията е твърдо задължение на банк 222e48c 072;та да изплаща сумата
прехвърляемост – бенефициентът / получателя/ може да прехвърли за използване от други, без да иска за това разрешение. Банк 222e48c 086;вата гаранция е прехвърляема, ако изрично не е посочено обратното
обезпеченост / покритие/ - изразява се в сумата, която наредителя внася в банк 222e48c 072;та при искана за издаване на гаранция
преки банк 222e48c 086;ви гаранции – издават се от банк 222e48c 072;та на субекта
непреки банк 222e48c 086;ви гаранции – издават се от трета банк 222e48c 072; по нареждане на банк 222e48c 072;та от страна на длъжника.
срок на използване на кредита
гратисния / непогасителен / срок
срок на погасяване на кредита
- среден срок на кредита – показва за какъв период средно се използва от кредитополучателя цялата сума по кредита
|
ССК = |
ГИ + |
СИ + СП |
|
2 |
ССК – среден срок на кредита
СИ - срок на използване
СП - срок на погасяване
ГС - гратисен срок
II
|
РК |
x |
|
РК - разходите във връзка с получаването на кредита
К - размерът / сумата / на кредита
Най – съществения елемент на “ стойността “ на кредита е лихвения процент. Той може да се включи в договора по два начина:
като променлива величина
III. Предпазване от кредитен риск – за предпазване от риск при
кредитните сделки се предприемат редица действия и операции. Едно от основните средства за предпазване от риск при международно кредитиране е анализът на възможностите на длъжника своевременно да се издължи. В много страни са създадени специализирани застрахователни институции по застраховането на външната търговия и по – специално за застраховане на експортните кредити.
Основни форми на кредитиране на външноикономическите сделки – фирмени, банк 222e48c 086;ви и брокерски кредити.
Фирменото кредитиране се осъществява, както по вноса, така и по износа в зависимост от това коя фирма е кредитополучател. Фирмения кредит по вноса се осъществява по “ открита сметка” / когато фирмите си имат голямо доверие / и чрез менителница / което е преобладаващо /.
При фирмения кредит по износа кредитор е фирмата вносител, а кредитополучател - фирмата износител. Осъществява се чрез предоставяне на аванси.
Банк 222e48c 086;во кредитиране
Банк 222e48c 086;вото кредитиране по извън икономически сделки може да се осъществи от местни и от чуждестранни банк 222e48c 080;. Банк 222e48c 086;вите кредити по износа се насочват към подготовката и производството на стоки за износ и към вече продадени стоки на склад или на път. Първите кредити са бланк 222e48c 086;ви / необезпечени / и втората група кредити са обезпечени със съответните стоки, които са обект на банк 222e48c 086;вия кредит.
По – широко приложение намира банк 222e48c 086;вото кредитиране на вноса. То се осъществява пряко или косвено. Използва се предимно косвено банк 222e48c 086;во кредитиране на вноса чрез “ акцентните “ и “ акцептно – рамбурсните “ кредити.
Този кредит е свързващо звено между фирмения и банк 222e48c 086;вия кредит
Лизинг – най – общо това е отдаване под наем или аренда на реален капитал. В международната практика са познати различни лизингови операции с валутен характер. Но основни са:
Субектите, които участват в тази сделка са:
Това е форма на експортно финансиране. Той е такава операция / сделка/, при която се осъществява окончателно прехвърляне на валутно вземане осигурено с менителница към изкупуващата банк 222e48c 072; – без право на регрес. Банк 222e48c 072;та купувач спада лихвения процент за целия срок на кредитния документ. Поради това форфетирането има общи черти със сконтирането, но между тях има съществени различия.
Съществено при форфетирането е отказът от регрес на валутните вземания, т.е. банк 222e48c 072;та – форфетър няма право да предявява претенции към износителя, от когото е изкупила кредитните документи, ако вносителя / длъжникът / не си изплати задължението. По този начин рискът от неизплащане на дълга се поема от банк 222e48c 072;та – форфетър.
форма за експортно финансиране. Той е такава операция, при която се осъществява окончателно прехвърляне към изкупуващата банк 222e48c 072; осигурено с менителница валутно вземане без право на регрес.
Обект на сделката могат да са менителници или др. искания, които са възникнали от стокови доставки. Банк 222e48c 072;та - купувач спада лихвения процент за целия срок на кредитния документ. Поради това форфетирането има общи черти със сконтирането. Между тях обаче има съществени разлики:
* форфетирането се прилага за крупни суми
* голяма разсрочка на плащанията
* има авал от първокласна банк 222e48c 072; (менителнично поръчителство на банк 222e48c 072; за цялата или за част от номиналната ст-ст на менителницата)
Съществено при форфетирането е отказът от регрес на вал. вземания, т. е. банк 222e48c 072;та изплащане на дълга се поема от банк 222e48c 072;та - “форфейтър”.
Обектите на форфетната операция трябва да бъдат конвертируеми и безусловни.
Форфетната операция е изгодна за износителя, който продава своето вземане на банк 222e48c 072;та, тъй като:
* увеличава неговата ликвидност
* намалява кредитния, лихвения и валутния риск
* повишава неговата кредитоспособност
Лихвеният процент при форфетната сделка е по-висок от сконтовите лихвени проценти по кредитите, като включва и елементи на гарантиране срещу риска, който се поема за не
Обикновената с-ма на експортно кредитиране, основаваща се на полицата, постепенно отстъпва място на съвременни с-ми за средносрочно и дългосрочно кредитиране експорта на инвестиционни стоки. Това внесе някои особености в традиционните форми на кредитиране на външната търговия. Износителите започнаха да отпускат средно срочни кредити, също оформяйки ги чрез полици. Така традиционното фирмено кредитиране започна да изменя своя характер, придобивайки все по-дългосрочен характер. С това обаче нараства и рискът по тези кредити, което от своя страна, засили международната с-ма за гарантиране и застраховане на експортните кредити.
През последните десетилетия се появи нова форма на кредитиране на експорта - “кредитът на купувача”, който има средно срочен характер. За разлика от предишната практика, банк 222e48c 080;те не кредитират нац. износители, а чуждестранния купувач - вносител. По този начин нац. банк 222e48c 080; стимулират отечествения износ ч/з кредитиране на чуждестранния купувач. Тези кредити обикновено не са обвързани със задължението да се купи стока от точно определена ф-ма, посочена от кредитиращата банк 222e48c 072;. Това са предимно средно срочни и дългосрочни кредити, които технически се осъществяват като банк 222e48c 080;те откриват “кредитни линии” на чуждестранните фирми - купувачи, за заплащане в брой на закупени стоки от страната(клиентите) на банк 222e48c 072;та.
Кредитиране на купувача се осъществява и ч/з “свързани” кредити. Чрез тях износителите се освобождават от грижата за финансиране на собствения си износ. Това се поема от банк 222e48c 080;те и от специализираните държавни органи. При тези операции рисковете се носят от специализирани институции. Банк 222e48c 080;те от страната на износителя предоставят кредити на купувачите от друга страна за заплащане на доставките в рамките на сключения договор за доставка.
Международното инвестиране е печеливша стратегии за портфейлно модифициране, ч/з която инвеститорите могат да подобрят своите Риск/Възвращаемост характеристики. При международното инвестиране инвеститорът се сблъсква освен с всички рискове, свързани с инвестирането в нац. ценни книжа, и с допълнителни рискове. Тук се включват политическият риск, рискът при обмяната и трансферният риск. За постигането на ефективно хеджиране на рисковете при междун. инвестиране е необходимо прилагането на комплекс от хеджиращи техники и инструменти.
Очакваната възвращаемост от инвестициите в чуждестранни ценни книжа е приблизително равна на очакваната възвращаемост на вътрешния пазар и очакваната възвращаемост от чуждата валута.
Обменният курс е базов фактор за управление и оценка на международното инвестиране.Съществено значение при неговото изследване имат четири основни хипотези (технологии):
* хипотезата за чистите очаквания
* принципът за паритета на лихвените проценти
* теоремата за паритета на покупателната сила
* откритата теорема на Фишер
При оценката на международните инвестиционни проекти е необходимо да се отчита важността на различните подходи и методи за достоверно определяне на чистата сегашна ст-ст, рискът и възвращаемостта от външните инвестиции.
С нарастването на интегрираността на капиталовите пазари инвеститорите могат все по-лесно и прецизно да инвестират своя портфейл по-скоро в международен, отколкото в чисто вътрешен план. Водещ мотив за международния портфейлен инвеститор е редуцирането на риска. Международните инвестиции се мотивират от възможността за глобално рисково диверсифициране. Вследствие на това, глобално диверсифицираният портфейл има по-нисък риск в сравнение от вътрешно инвестирания портфейл. За международно опериращия инвеститор “оптимален” ще бъде портфейлът, който генерира най-голяма възвращаемост за единица поет риск. За националния инвеститор излизането на международно ниво означава възможност за допълнителна възвращаемост по отношение на еквивалентното за вътрешния пазар рисково ниво. Валутният риск оказва специфично влияние върху решенията за външна диверсификация на портфейла от ценни книжа. Прецизно оцененият валутен риск може да се определи като ключ за подобряване ефективността на международния портфейл. За инвеститора възможно решение за външна диверсификация предлага инвестицията в акции на мултинационална фирма. По този начин риск /възвращаемост характеристики те на тази фирма приблизително изразяват характеристиките на глобалните портфейлни структури.
Теоретически основи на стоковия пазар. Пазара е съвкупност от: покупко-продажба на стоки, сфера на стоково обръщение и съвк от съответните ик отношения. Веднага следва да се отбележи, че в по-тесен смисъл понятието пазар включва горните х-ки, но само като отделни елементи, които не дават изчерпателна информация за теоретическите му основи. Пълното опознаване на съвременния П е възможно, само когато се изследва във всички направления като: ик категория, обективна реалност, система, маркетингов аспект.
Предлагането и търсенето, като елемент на П механизъм.
Ценообразуването при съвършенна и несъв конкуренция. СК е форма на паз конкуренция, при която пр-лят, в това число и търговецът, не биха могли да влияят на цената. В у-ята на съвършен пазар мах печалба на пр-ля се определя от решението на следния оптимизационнен модел: П=U x K x max U x K x d x dx p
Монополистична конкуренция – тук конкуренцията се осъществява на базата на диференциран продукт.
Олигополът е тип пазарна структура, при който с-вуват ограничен брои големи фирми които контролират пазарните цени.
Потребителско поведение в у-ята на определеност. Изходно у-е за изучаването на потребителското поведение е даването на отговора на въпроса какви видове стоки консумира потребителят. Като основен критерии за извеждането на подобно разграничение се определя времето. В този аспект се формират 2 основни групи: стоки за еднократна и стоки за многократна употреба.
Определяне функцията на полезността. Ф на полезността като цяло се представя като числова стойност, определяща равнището на удовлетвореност за дадена крива на безразличието. Ако се приеме, че дадена крива на безразличието изразява равнище на удовлетвореностот 10 единици, U u a
Потребителско поведение в условията на неопределеност. Х-ките на неопределеността са свързани с обстоятелството, че: 1.Вероятността е израз на възможността дадено явление да се сбъдне, изразено като число м-у 0 и 1. В ик с-ма повечето явления имат вероятност м-у 0 и 1; 2.Когато променливите приемат отделни значения, в резултат влиянието на някаква специфична вероятност се формират “случайни променливи”; 3.Очакваната стойност за група от вероятности е сума от стойностите на случайните променливи като всяка стойност е умножена по вероятността за нейното сбъдване.
Цената като ограничител на потребителското търсене. Цените са променливи, те не са само фактор за стимулиране или дестимулиране на потр търсене и пр-то предлагане – обстоятелство, което налага друг подход на изследване.
Закони на търсенето. 1.По силата на 1закон м-у търсените кол от дадена стока и нейната цена с-вува обратноппропорц зависимост. Т.е. намаляване на търсените кол с увелияение на цената и обратно; 2.Вторият закон повелява, че при дадена промчна в цените реализирания ефект в търсените кол ще бъде по силен в дългосрочен аспект, отколкото в краткосрочен.
Ефект на заместването и ефект на дохода. Трябва да се има предвид, че за различните стоки хората демонстрират различни по х-ера си действия за заместването им. Става дума за разпределението на стоките в 3 основни категории: луксозни стоки; нормални стоки; малоценни стоки. При това състояние на нещата е х-ерно, че когато: 1.Цените на дадена стока растат – потребителитетърсят алтернативи (ефект на заместването); 2.Реалните доходи нададен потребител растат, неговото платежоспособно търсене също расте.
Ценова еластичност на търсенето. ЦЕТ се определя като изразител на връзката м-у степента на изменение в цената и степента на изменение на търсените количества от дадена стока. Могат да се формулират 3 равнища на еластичност: Позитивна – при падане на цената с 1% потр увеличава потреблението с над 1%; неутрална – при падане на цената съответства равно увеличение в потр и обратно; негативна. Следователно потр на дадена стока е ценово еластично, ако потребените кол и цената се движат в различни посоки.
Фактори на пазарното търсене: 1.Цената – ч-з нея като се следва принципа на мах на полезноста се извеждат законите на търсенето; 2.Влиянието на цените на останалите стоки на пазара е от съществено значение за позиционирането на кривата на паз търсене. Разграничават се 3 основни категории стоки: допълващи, заместващи и независими стоки; 3.Предпочитанията на потр на паз са израз на своеобразния вот, който свободните индивиди упражняват на свободният пазар; 4.Размерът на дохода с който отделните потребители осъществяват платежоспособното паз търсене, е от съществено значение не само за определянето на функцията на ПТ, но той е и важен фактор за постигането и потдържането на общото паз равновесие.
Същност и принципи на борсовата търговия. Основните х-ки на стоковите борси: Б представляват организиран институционализиран пазар; Концентрацията на търсенето и предлагането изключва с-вуването на монопол и толерира конкуренцията; Механизмът на посреднияеско представяне на противоречивите интереси за покупко-продажбите създава реални у-я за лоялна конкуренция.
Принципи на Б търговия: Стоките с които се търгува представляват основни суровини и продукти; Времето за обявяване на офертните цени и постигане на договореност е ограничено в рамките на Б сесия; Типизираните контракти регламентират количеството вкл в тях, като се определя в зависимост от вида на стоката и най-разпространения за нея транспорт; Въведени са Б стандарти относно параметрите за качество на всяка стока; На пода на Б оферирането и договарянето се извършват от посредници, които сключват сделки от свое име, но в полза на клиентите си; При извършване на сделките не се изисква присъствието на стоките на Б под.
Организация на стоковите борси. Дейноста на Б се регламентира от съответното законодателство, и в детайли следва изпълнението на Б правилник.
Общовалидните правила за организация на борсите: Правният статут(Б с частно-правен х-ер; с публично-правен х-ер; със смесено участие); С-мите за определяне на цената; Механизмът на работа; Изискванията за членство на Б.
Борсови сделки. Сключването на сделките на Б кръг е преследваният резултат от работата на Б. Определящи критерии при класифициране на Б сделки са срокът и правото на избор при изпълнението на сделката: В зажисимост от срока на изпълнение сделките се делят на спот и срочни. При спот сделките разпластането става до 4-5 бизнес ден. В този смисъл е валидно определението – сделка с незабавна доставка и неотложен платеж. Срочните сделки навлизат на стоковите Б като сделки на зелено, с което се създава уникалната възможност за сключване на сделка преди стоката да е достигнала договорираното състояние. Същноста на срочните сделки се изразява в регламентирането на период, с който се отлага изпълнението на сделките от датата на тяхното сключване. СС се делят на: фючърсни или фоуърдни; условни или безусловни.
Ценообразуване на стоковите борси. 1.Метод на черната дъска – преминава се п-з 3 стъпки: Отразяване на поръчките при тяхното подаване; подреждане на поръчките по низходящ ред отгоре надолу; при съвпадане на ценовите оферти те се зачеркват и сделката се счита за сключена. 2.Сетълмент цена – Офертите за продажба се класират по низходящ ред, а офертите за покупка по възходящ. Предложената най-висока цена за покупка, на която съответства оферта за продажба по същата цена, е служебен курс. 3.С-ма на открито натдаване – сделките се сключват във времето на Б сесия от специализираните посредници. 4.Електронен фиксинг.
Видове цени на вътрешния пазар. В зависимост от това кой определя вътр цени, последните се разделят в 3 групи: индивидуални цени; пазарни цени и държавно регулирани цени. В зависимост от елементите, които се вкл в индивидуалните и на които се разпадат пазарните цени, последните биват: цени на едро без ДДС; цени на едро с ДДС; цени за домакинствата.
Индивидуални и пазарни цени. Индивидуалните цени са цените на отделните пр-ли. При срещата м-у индивидуалните цени на отделните стокопр-ли се формира пазарната цена. Индивидуалната цена е първична, а пазарната цена се формира в условията на конкуренция.
Разходно-калкулативни методи на ценообразуване. Метода на ценообразуване най-общо може да се представи: цената = (променливи Р+фиксирани Р) + печалба. РКМ най-общо се разделят на 2 групи: ценообразуване на база на разходите + надбавка; ценообразуване на база на разходите + определена целева печалба. При първата група акцентът пада в-у р-дите, а при втората в-у целевата печалба.
Метод на потребителската оценка. Този метод се използва от онези маркетингово ориентирани фирми, които изграждат цените си в съответствие с мнението на клиента. Известни са 3 начина за определяне на потр оценка: Пряко определяне на цената; точкова с-ма на оценка; диагностичен метод.
Ценообразуване на база “пазарните конкуренти”. Този метод в Западна Европа се използва предимно на пазарите с олигополистична конкуренция. Изграждането на цените минава п-з следните етапи: осигуряване на информацията; анализ и избор на показатели за сравнение; определяне на относителните тегла на параметрите; установяване на параметричните различия и определяне коефиценти на качеството; параметрична оценка на различията; определяне на параметрични конкурентни цени.
Тръжно ценообразуване. Този метод е известен като “ценообразуване на база предполагаеми конкурентни цени”. При определяне на офертната цена тя следва да бъде съобразена с 2 обстоятелства: със собствените р-ди и цена; с предполагаемото равнище, с което участват останалите конкуренти.
Себестойноцтта като елемент на цените.
Разходи за лихви, като част от себестойността. Към р-дите за лихви се отнасят начислените лихви по всички заеми, вкл просрочените. Известно е, че зависимостта м-у финансовите р-ди (р-дите за лихви) и себестойността е правопропорционална. Следователно при по-високи р-ди за лихва при равни други условия, цените също нарастват.
Печалбата, като елемент на цените. При индивидуалните цени печалбата е ценообразуващ фактор, т е нейната величина, прибавена кум себестойността, определчя цената за пр-но потребление. Формираната в съответствие с изискванията на размяната пазарна цена за пр-но потребление също съдържа 2 елемента – пълни р-ди и печалба.
Връзка на ДДС с цените на едро и дребно. ДДС е косвен данък, който се прибавя към цената за пр-но потребление с оглед получаване цената на едро. Цената на едро с ДДС се получава като сума от цената на пр-ел, намалена с търговската отстъпка и изчисления на тази база ДДС.
Структура на цените. Стр на цените на пр-ел х-ира съотношението м-у нейните основни елементи, а именно себестойност и печалба. С увеличаване кол на реализираната продукция съотношението м-у анализираните 2 елемента се изменя в посока на увеличение относителното тегло на печалбата.
Левова равностойност и калкулативни цени. Левовата равностойност и калкулативните цени са пряко свързани с цените на вносните и износни стоки и у-ги. Те показват връзката м-у двете подсистеми на цените, а именно м-у вътрешните и м-ународни цени. Левовата равностойност е синоним на експортните цени. ЛР за единица изделие е произведение м-у получената за1-ца кол на съответния пазар валута и съответния валутен курс. Калкулативните цени по вноса, се използват за определяне вътрешните цени на вносните стоки. Те съдържат р-дите по вноса, данъчните плащания и надценките.
Равнища и динамика на цените. Под равнище на цената се разбира нейната величина в даден момент или за определен период от време. Промяната на равнището на цените през отделните интервали от време се нарича динамика на цените. Динамиката на цените може да се определи по 2 начина: ч-з съпоставянето на равнището на цените в един момент или период с това п-з друг, произволно избран; ч-з съпоставянето на равнището на цените в един момент или период с това п-з точно фиксиран друг момент или период, избран за база.
Ценова политика. Ценовата политика трябва да се базира на оптимални и разумни цени. Обикновено ЦП се разработва за: всеки продукт; всеки пазар. Ключов момент в областа на ЦП е определянето на горната и долна ик и психологическа граница на цените. Всяко нарушение на тези граници е изключително рисковано.
Ценови картели. Съдържанието на картелите намира израз в обединяването на предприятията за извършване на определена търговия. Обединяването се извършва ч-з договор, при който участниците запазват своята ик и юридическа самостоятелност. Най-известните форми на картели са: субмисионен ценови К; К за мин цена; К за единична цена; рабатен К; квотен К; синдикат. В момента в страните от Западна Европа К са забранени защото ограничават конкуренцията. В определени области картелите не са обект на законови ограничения. Пример в това отношение са водният и въздушният транспорт, енергетиката и др.
Рабати и отстъпки при пазарна ик. Рабатите могат да бъдат х-ирани като форма на отстъпка от цената, която купувачите получават при изпълнение на определени у-я. В практиката на западните страни са известни няколко вида рабати: функционален и стъпаловиден; за закупено количество; за вярност; за въвеждане; персонални.
Обвързване ч-з цените м-у пр-ли и търговци. Съдържанието на ценовото обвързване намира израз в обстоятелството, че определената от пр-ля крайна потребителска цена е задължителна за търговеца. Следователно обвързването ч-з цените на пр-те и търговците принуждава търговците да водят конкуренция с други инструменти, различни от цената.
Възможности държавата да влияе в-у цените.
Ролята на обществените поръчки. Известно е, че обществените поръчки имат широк обхват, което изисква с-ма от правила за зенообразуване. При изследването на особеностите в ценообразуването при ОП трябва да се има предвид, че трудно може да се говори за пазарна цена. В случаите когато пазарната цена не може да се установи, поради липса или ограничение на конкуренция от страна на предлагането, се изграждат цени, основани на собствените р-ди.
Държавно регулиране на цените в България. Според Закона за цените държавата регулира цените на точно определен кръг от стоки и у-ги с цел: защита на потребителите или стимулиране пр-то на определени стоки и у-ги; предотвратяване или ограничаване недостига на втр пазар на определени хр стоки, или на такива с важно значение за ик на страната; предотвратяване на установено монополно положение или ограничена конкуренция. ДРЦ се осъществява в следните форми: Определяне на правила и нормативи за образуване на цените, вкл за калкулиране на основните пр-ни р-ди; въвеждане на времева забрана (до 6м) за изменение на цените на определени стоки и у-ги.
Монополно положение, нелоялна конкуренция и ценообразуване. Една от възможностите за ограничаване свободата на предприемачите е монополното положение на ф и ю лица. В съответствие с разглеждания закон монополно е това положение, при което на нац пазар същите имат изключителни права за извършване на определени видове дейност или имат пазарен дял над 35%. Нелоялната конкуренция като действие, ограничаващо свободата на предприемачите, е забранена. Към действията, съставляващи нелоялна конкуренция, се отнасят: разпространението на невярна информация; премълчаване или прикриване на определени недостатъци на стоката; използване на символи, които могат да заблудят потребителя относно търг марка; узнаването, използването или разгласяването на чужда пр-на или търговска тайна.
Печалба и растеж на фирмата. Ако печалбата се възприема като цел, тя може да бъде постигната само при 2 у-я: Ф да се управлява интелигентно и ефективно; нац и интернац конюктура да са благоприятни. Отделно трябва да е налице яснота за връзката на печалбата с ефективността, както и за ролята на печалбата за разширяване на пр-то в бъдеще. В този аспект значение имат следните съображения: Ф, която поставя печалбата като цел на своето развитие трудно може да стигне до увеличение на богатството; Несъобразяването на индивидуалните цени с националните перспективи има за следствие тенденция кум намаляване на печалбите; Независимо дали е цел или средство П никога не може да се изолира от бъдещето развитие на Ф и нац ик. Ако П се разглежда като елемент на глобалната цел – растеж на богатството, която съответства на целите на нац ик, положителните резултати са неизбежни.
Печалбата като възнаграждение за риска. Стремежът към големи печалби е тясно свързан с поемането на рискове. Рискът с-вува, защото предприятието, е участник в един пазар, който не е напълно предвидим и овладян. Големият риск от дадено ново начинание може да бъде резултат от неправилно конкурентно поведение, недостатъците на маркетинга и пр-то както и некомпетентноста на мениджърския екип.
Особености на търсенето и предлагането на капитали. За търсещия капитал необходимо условие са перспективите за печалба. От гледище на предлагащия капитали важно значение имат очакванията за печалби. Следователно Т и П се срещат само, ако фин управление осъществява своите функции в съответствие с концепцията за печалба.
Печалбата – важен признак за стабилност на фирмата. Печалбата винаги дава възможност за оптимистични оценки, за повишаване на интереса към даден бизнес и предопределя движението на капиталите
Печалбата и използването на пазара на капиталите. Всяка Ф която прави печалби и има намерение да използва пазара на капиталите изпада в деликатна ситуация. Известно е че м-у 2 фирми, които турсят капитали ще бъде предпочетена тази, която може поне теоретически да предложи по-високи девиденти. Следователно съперничеството е източник на трайна тенденция кум доказване на определени предимства на правенето на печалба с цел ангажиране вниманието на спестителите. Изкуството на управление по отношение на капиталовите пазари се състои в комбинативност при търсене на печалба и демонстрация на дългосрочни способности да се получава печалба.
Търсене на печалба и предлагане на капитали. Търсенето и предлагането н аакционерен капитал се осъществява на фондовата борса. Печалбата се получава и с помоща на участието на предлагащите капитали, който са едновременно в ситуация на търсене на пласменти и търсене на персонално инвестиране. Оптималното управление на търсещия капитали трябва да съчетава предимствата на участията с предимствата на влоговете и кредитите с благоприятни лихвени %, както и разликите в цените на ценните книжа, които притежават в своя портфеил. Благоприятни от гледище на растежа са дългосрочните инвестиции в реални и финансови активи.
Фиксирани и променливи р-ди на фирмата. Фиксирани р-ди (структурни ) – съставени са от р-дите, които са независими от обема на осъществената дейност (наемите, амортизациите, осигурителните премии, р-дите за управлението и др), ФР не се включват директно в пр-ия или продавания продукт. Променливи р-ди (пропорционални) – свързани са с процесите по пр-во и продажба. ПР много рждко са точно пропорционални на обема на дейноста.
Пълна себестойност на фирмата. ПСФ обхваща всичките променливи р-ди и съответстващите на продукта, за който тя се отнася, постоянни р-ди на Ф. Тя се определя на базата на счетоводноте документи и е коренно различна пред отделните отчетни периоди. Ако величината на пром р-ди еднаква за всяка пр-на единица, то частта на пост р-ди зависи от броя на пр-та единици п-з дадения период.
Променливи разходи и праг на рентабилноста на фирмата. Концепцията за ПрС е своеобразен вариант на американската теза “Diect Costing според която ПосР не са елемент на себестойноста. Последната трябва да обхваща само ПрР, пряко променящи се с обема на пр-та дейност. Включените в променливата стойност ПрР са в състояние да изчезнат в случаи на спиране на пр-то на даден продукт. От своя страна, ПосР намаляват общия маржинален доход, с което концепцията за променливата стойност съвпада с концепцията за равновесието на Ф.
Маржинална стойност на фирмата. От ик гледна точка маржиналната (пределната) стойност е просто стойността на едно допълнително изделие. С други думи това е стойността, която се получава при увеличаване на пр-то с единица изделие.
Очаквана себестойност и продажна цена на фирмата. Поставените методи за оценка на себестойността на Ф дават възможност по всяко време да се изследват и установят продажните цени. Те могат да се използват за установяване на последващата стойност , което има съществено значение във връзка с пешаването на проблемите, свързани с пр-то на повече или по-малко продукти, с разходите и резултатите.
Ик ефективност и рентабилност на Ф. Ик ефективност е инструмент за анализ и оценка на
Рентабилността като измерител на ефективността. Измерването на ефективността е важно предназначение на Р. Във връзка с това внимание заслужават няколко гледни точки: Ф е задължена да реализира печалба; Единствено Р стимулира доверието на ик агенти, които сключват с Ф различни договори; Заемодателите и финансовите институции отпускат кредити като преди това следят за рентабилността на Ф; Когато Ф прави разчети за своята печалба трябва да се вземат предвид и работниците. С-вува тясна връзка м-у Ф, плащащи високи заплати и рентабилните Ф; Р на Ф интересува държавата не само поради облагане на резултатите от пр-то, но и поради гаранциите за доброто ик развитие, които тя дава.
Р като финансова необходимост. Р на Ф е реална основа на развитието на пр-то и в същото време е важно условие за фин независимост. При това положение: Р осигурява просперитет на Ф. Тя е предпоставка за въвеждане на по-модерни техники за финансиране като лизинга; Р е основа на фин независимост на Ф;
Измеване на Р. Р се изразява ч-з съотношението м-у печалбата и обема на капиталите – RR Pr C RR Pr S Pr C S
Видове Р: Историческа и прогнозна; кратко и дългосрочна; реална и нереална; максимална (или оптимална).
Възможности за повишаване на ик ефективност. Възможностите за повишаването на ефективността са 2: Въздействие в-у ик у-е на Ф. Ик у-е на всяка Ф по принцип трябва да се стреми към мах на приходите и мин на разходите; Въздействие в-у фин управление. Важен елемент на политиката на намаляване на р-те е съкращението на фин р-ди. Те представляват цената на кредитното финансиране. Тяхното намаляване, при неизменна активност, е свидетелство за ефикастността на фин у-е на Ф. Действието на това у-е се състои в провокиране на целта – намаляване на фин р-ди. Това може да стан еч-з: ускоряване на оборота на елементите на актива; повишаване на ефективността на собствените капитали с помоща на “финансов лост”.
Оценяняването на активите и капиталите е дейност, която създава необходимите предпоставки за перфектен анализ на финансовото състояние на фирмата. Съвременното оценяване на фирмата се позовава на 2 теоретически подхода – пазарен и подход на паричните потоци. Според пазарният подход се определя математическата стойност на всички елементи на актива и пасива, като чистия актив е коригиран с ревалвациите и обезценката, които търпят счетоводните стойности на активите с цел реалната им пазарна оценка. Според 2-ят подход стойността на фирмата се определя, чрез капитализиране на печалбите или паричните потоци, свързани с дивидентите и лихвите. Тези два подхода могат да се обединят при условие, че на пазара съществуват достатъчен брой икономически агенти, размерите на разходите по сделките и данъците са малки, при свобода на арбитражите м/у различните пазари и цената на различните ценни книжа, при съвършена информация и рационалност на инвеститорите.
Оценяването е сложна процедура, която изисква да се вземат предвид както целите и състоянието така и перспективите. Параметрите за оценяване зависят от мащабите на активност и от постигнатото в областта на паричните потоци и избирането на стойността на актива-тогава когато фирмата не се котира на борсата. При всички случаи оценката на фирмата трябва да включва една добавка към стойността, която отразява позициите и авторитета на фирмата. Приложимостта на основните технологии за оценяване в нашата практика, поне до момента на пълното набиране и увеличаване на капитала чрез емисия на ценни книжа, се свежда главно до метода, имащ за основа стойността на актива.
Финансовите активи са една от най-привлекателните и рентабилни сфери на придобиване и влагане на капитали. Оценяването стойността на облигациите е сравнително лесна процедура след като веднъж е определен дисконтовия процент, тъй като паричните потоци са регламентирани в облигационния договор. Определянето на стойността на облигацията се улеснява от лихвените плащания, които се извършват годишно, както и от падежа на облигацията , който е фиксиран в договора и на който се изплаща главница. Облигацията е един контракт по силата на който, фирмата емитирала облигацията се задължава да плаща на притежателя договорената сума по купона т.е. веднъж годишно. Величината на лихвеното плащане е равна на произведението от лихвения процент и номинала на облигацията. Текущата доходност се определя от съпоставката на лихвените плащания с текущата и пазарна цена. Доходността до падежа на облигацията представлява вътрешната възвръщаемост и се определя от покупната цена, лихвените плащания и номиналната стойност.
Привилигированите акции са една от формите за увеличаване на капитала на фирмата. Наричат се така, защото дават определено предимство на своя притежател при разпределението на печалбата. По принцип или ликвидационна стойност на акцията е равна на сумата която привилегирования акционер има право да получи от фирмата при ликвидацията и. Доходността на тези акции съответства на текущата им доходност-дивидента разделен на текущата и пазарна цена. Известно е, че привилегированите акции нямат падеж, поради което няма и реална мярка на доходността им до падежа.
Обикновените акции са финансов актив, който дава право на участие в капитала на други дружества и заедно с това осигурява на собственика им редовни парични потоци под формата на дивиденти. И тук важно значение има търсенето на акциите и зависимостта на вътрешната стойност от предположенията на инвеститорите за бъдещите парични потоци на фирмата, величината и времето на дивидентните плащания, както и промените в цената на акцията на финансовия пазар. При оценяване се използва вътрешната стойност на обикновените акции, която е сбор от актуалните стойности на бъдещите парични потоци, дисконтирани с очаквания процент на възвръщаемост. Изборът на модела за оценка, събирането и обработването на информация за процента на растежа на дивидента, коефициента на изплащането му и изчисляването на вътрешната стойност е важен, но недостатъчен елемент от оценяването на акцията. Следващата стъпка е свързана с избора на дисконтовия процент, който може да съдържа общия бизнес и финансов риск, които са компоненти на систематичния риск.
В теорията и практиката е прието виждането, че амортизирането е процес на намаляване стойността на дълготрайните активи, които се изхабяват по време на използването им. За фирмата амортизирането отговаря на различни цели, на първо място то позволява разпределението на даден разход, за определен период от време. С включване на амортизациите в разходите за производство фирмата намалява в същата степен печалбата си т.е. освобождава тези суми от данък в/у печалбата и намалява величината на сумите, които може да бъдат разпределени като дивиденти. Така във фирмата се акумулират суми, съответстващи на величината на амортизирането. Необходимо е съобразяването на аморт.вноски с евентуална парична обезценка, за да се възстанови по-висока от първоначалната сума, която да е достатъчна за плащане на новите покачващи се цени на оборудването.
Вниманието на управлението на фирмата трябва да се насочи към търсенето на възможности за подмяна на остарялата система за линейно амортизиране , несъответстваща на изискванията на техническия прогрес и непозволяваща своевременното обновление на оборудването. Свободата при избор на решение от страна на фирмената организация ще доведе до превръщането на линейния метод в гъвкава система за отчитане не само на физическото, но и на моралното изхабяване на активите, а също и до икономия на време и ресурси. В световната практика се използват няколко способа на амортизиране, като внимание заслужават експоненциалното /степенно/ амортизиране, при което изчисляването на изхабяването е в зависимост от степента на използване на дълготрайния актив. По метода на амортизиране “Софти” и дегресивното фискално амортизиране може да се избегне липсата на равенство м/у величината на амортизацията и амортизационната сума. Интерес представлява и прогресивното амортизиране, целящо отчисляване на по-големи вноски в края на периода. Не трябва да отклонява от правилото, че амортизациите трябва да отговарят на амортизируемия актив. Затова в някои случаи е необходимо да се обвържат няколко метода или се използва и т.нар.смесен метод.
В нашето ежедневие широко навлиза понятието валутен пазар, под чието наименование разбираме търгуването с валутите, в резултат на което се формира тяхната цена. Този пазар представлява съвкупност от обекти, субекти и отношения, които възникват в процеса на покупко-продажба на валути. Във функционален аспект валутния пазар може да се представи като система от делови връзки и взаимоотношения, които продават и купуват валута. Чрез сблъсъка м/у турсене и предлагане се формира цената на съответната валута и самия валутен пазар. В институционален аспект валутния пазар е съвкупност от субектите, които извършват валутна търговия и обектите-валутните средства. Създаването и развитието на валутните пазари е резултат от развитието на м/ународните икономически отношения, на банк 222e48c 086;вото дело и съвременните платежни и кредитни средства, на средствата за телекомуникация и на развитието на самата парична и кредитна система.
На съвременния валутен пазар се извършват операции по предпазването от валутен риск, за диверсифициране на валутните средства и резервите. Това е терена където се осъществяват интервенциите на официалните органи по поддръжка и регулиране на валутните курсове и пр. Елемент на валутните пазари е и валутната борса, но нейното влияние е изместено от междубанк 222e48c 086;вия валутен пазар.
В териториален аспект валутните пазари се разделят на м/ународни и национални. Националния валутен пазар има някои особености, които се определят в зависимост от съществуващия валутен режим, действащото законодателство и от това дали икономиката е отворена или затворена. За разлика от националния, международния пазар е пазар на свободните, неограничени отношения и операции във валутната област. Неговата дейност практически се основава на традициите, опита и етикета, като функционира без формално приети правила, има непрекъснато работно време и постоянно увеличава обема на операциите си. Основно място на валутния пазар заемат турговските банк 222e48c 080; и Централна банк 222e48c 072; на съответната страна. Останалите участници са финансови организации и институции, фирми, посредници и отделни лица. Обектите на тургуване също еволюират, непрекъснато се умножават и развиват, Класическите валутни средства се изместват от съвременните трати, банк 222e48c 086;ви полици, преводи и чекове, както и от най-новите варианти на търгуване с нестандартни средства /лихвени проценти, кредитни дългове и др./
Съществуването на валутния пазар в първичната му форма, води началото си в България от 1991г. Тогава се премина от административно-бюрократично разпределение на валутата към създаване на вътрешен валутен пазар, на който се формира реален за конкретната ситуация валутен курс. По този начин бе избегната вероятната “доларизация” на икономиката ни.
Търговията с валути обикновено се осъществява на м/убанк 222e48c 086;во ниво. За да бъдат участници на валутния пазар банк 222e48c 080;те трвбва да притежават съответния лиценз от Центр.банк 222e48c 072;. Най-сеществена роля на валутния пазар имат водещите банк 222e48c 080;-“маркетмейкъри”-лидери на валутния пазар. Те имат най-голямо влияние при фомиране цените на валутите, с които се търгува на съответния валутен пазар.
Осъществяването на валутните сделки води до едно постоянно съотношение м/у купената и продадена валута. Това съотношение се нарича валутна позиция и се отнася за всяка отделна валута. Валутните позиции могат да бъдат открити, когато има неравенство в покупките и продажбите за деня от една и съща валута, и закрити съответно при равенство. Когато продажбите превишат покупките валутната позиция е къса, а при обратната ситуация е дълга.
С понятието валутен арбитраж се обозначават обикновено всички операции, при които се разменя една валута за друга. Целта е това да се осъществи по най-изгоден начин. Разграничават се конверсионен /разплащателен/ и диференциален /спекулативен/ арбитраж. Съвременния валутен арбитраж е обикновено м/убанк 222e48c 086;в. На него се осъществяват 2 големи групи селки: валутни операции с незабавна размяна на ефектите и срочни валутни операции. Първата група сделки се наричат “спот”. При тях в резултат на сключения договор за покупка или продажба на съответната валута, договора трябва да се изпълни не по-късно от втория работен ден, след деня на сключване на контракта. При договарянето се посочват: търгуваните валути, техните курсове /купува; продава/, сумата на сделката, банк 222e48c 086;вите сметки и адресите на контрагентите. Денят на договарянето и денят на плащането могат да съвпадат или да се различават, като в реззултат на това се определя кеш-дата и спот-дата.
При срочните валутни сделки съществува разлика във времето от сключване на договора и датата на размяна на валутите, които са предмет на сделката. Курсът по който се осъществява, може да съвпада с курса на сделките спот, или както най-често се случва на практика, да се различава от него. Това означава, че при тях курсът може да бъде с премия или с отстъпка, в зависимост от това дали срочният курс е по-нисък или по-висок от курса спот. Много често при сключване на срочни сделки се посочва само разликата м/у курса спот и срочния курс. Тази котировка се нарича “аутрайт”, като при нея се посочват самопремията или отбивът на срочния курс спрямо курса спот. Наред с простата форуърдна сделка се прилагат и други разновидности на срочните сделки, като: фючърсните, суаповите и опционните валутни сделки. Фючърсната валутна сделка е сделка, при която се търгуват стандартни количества валута при стандартни условия и срокове /напр.30,45,60,90 дни/. При суаповите сделки се съчетават покупко-продажбите на две валути при условията на незабавна доставка с едновременна обратна сделка със същите валути в определен срок. При опционната валутна операция страните по сделката се обвързват със съответен договор да купят или да продадат определена валута на определена цена за договорен срок.
Валутния пазар у нас има своите особености в развитието и механизмите на осъществяване. Като цяло той все още не е напълно развит и “нормален”. Затова често явление са големи сътресения и аномалии на валутния пазар, които го превръщат в непредвидим и рисков.
Валутните позиции на фирмата могат да се анализират от двегледни точки: като счетоводна валутна позиция и като икономическа валутна позиция. За предпазване от валутния риск фирмите вземат следните мерки: подбор на валутата на плащането; включване на клаузи против риска и антиинфлационно осигуряване. При подбора на валутата на плащане възможността се състои в договарянето на една и съща валута при сключване на сделката и при плащането.
Най-често прилаганите валутни клаузи са: преизчисляване сумата на плащане в съответствие с предварително определените промени на валутния курс от момента на сключването на сделката до датата на реалното заплащане. В този случай валутата на плащането се обвързва с една друга валута, която се взема за база. Към антиинфлационните мерки се отнасят: сключването на компенсационни сделки; индексните клаузи, преразглеждане на цената и в някои случаи – срочни валутни сделки.
Към международните валутно-финансови институции се отнасят: МВФ,Световната банк 222e48c 086;ва група, както и отделните валутно-финансови фондове и регионални банк 222e48c 080;.МВФ е създаден с решение на конференцията в Бретън-Уудс през 1944г.и е водеща световна валутно-фин. институция. Основните цели на Фонда са следните: развиване на м/унар.валутно сътрудничество; съдействие за стабилността на валутите; подпомагане балансирания растеж на м/унар. търговия; стимулиране образуването на многостранна система за разплащания м/у отделните страни;поддържане на равновесие в платежните баланси на страните членки; съдействие за косвено регулиране на лихвените равнища в отделните страни; консултиране и подпомагане на правителствата; контрол на препоръчаните от Фонда и приети от правителствата на отделните страни програми. Основните функции, които изпълнява МВФ са регулативна, консултативна и кредитна.”Основният резервен кредит” е основният заем предоставян от Фонда, известен като “стенд-бай” кредит. Ползването на средства по него се осъществява на траншове. Ръководен принцип при кредитната дейност на Фонда е “условността”. Допълнително в кредитната дейност на МВФ се използват и т.нар.-“специални механизми”,”компенсаторно финансиране”, “разширено кредитиране” и др.
МВФ се ръководи от Съвет на управляващите и Директорат. Съвета на управлявашите е върховен орган, като в състава му влизат финансовите министри на страните-членки или управителите на техните ЦБанк 222e48c 080;. Тяхната роля е да вземат решения за дейността и бъдещото развитие, както и да определя политиката на Фонда спрямо отделните страни. Директоратът е второто ниво на управление във Фонда. В състава му влизат 22 директори и функциите му са предимно изпълнителски. Капиталът на МВФ се формира от акционерни вноски на страните-членки, съобразно определени квоти. Според теглото на квотите на отделните страни се определя използването на ресурсите на Фонда, а също и броя на притежаваните гласове.
Световната банк 222e48c 086;ва група е втората водеща институция основана съвместно с МВФ на конференцията в Бретън-Уудс. За разлика от МВФ, тя преследва дългосрочни цели със структурен характер. Основно звено в нейната структура е Международната банк 222e48c 072; за възстановяване и развитие, известна още като Световната банк 222e48c 072;. Цпителта и е да насърчава инвестициите за възстановяване и развитие на стр.-членки ,чрез мобилизиране на дългосрочни капитали, предоставени във вид на заеми.
Като дъщерни организации на Св.банк 222e48c 072; се явяват Международната асоциация за развитие/МАР/ ,Международната финансова корпорация/МФК/ и Многостранната агенция за инвестиционни гаранции/МАИГ/. Главната цел пред МАР е финансово подпомагане на най-бедните страни в света, чрез предоставяне на дългосрочни кредити с преференциални условия на правителствата на тези страни.Тя оперира по скоро като фондация, тъй като лихвите по нейните кредити по принцип са нулеви. МФК е специализирана в подпомагането на частната стопанска инициатива, както чрез пряко кредитиране и инвестиране, така и чрез съучастия в частни проекти. МАИГ е най-младата организация в структурата на Световната банк 222e48c 086;ва група и основната и цел е осигуряване на застрахователни гаранции срещу политически риск.
Приемането на България през 1990 за пълноправен член на МВФ и Св.банк 222e48c 072; е едно закономерно следствие от социално икономическите реформи протекли в страната. То е фактор с решаващо значение за способността на нашата страна да обслужва придобилия застрашителни размери външен дълг. Световната банк 222e48c 072; досега е отпуснала кредити на Б-я в областта на енергетиката, желеъниците, телекомуникациите, селско стопанство, подкрепата на част.стоп.инициатива, управлението на външ.дълг и др. МВФ е пълноценен партньор на страната ни в процесите на икономическо реформиране. В края на 1996 МВФ предлагана страната ни валутен борд-механизъм играещ ролята на “усмирителна риза” за придобилите застрашителни размери инфлация и девалвация. Б-я е учредител на Европейската банк 222e48c 072; за възстановяване и развитие/ЕБВР/, която има за приоритет в дейността си подпомагане на бившите социалистически страни по пътя на изграждане на пазарни икономики и демократични общества. За периода на нашето членство сме получили редица финансирания.
За присъединяване към еврото страните-членки трябва да постигнат “конвергенция” помежду си ,т.е.приближеност на своите икономики. ЕВС изисква провеждане на единна политика в рамките на единен икономически пазар. Налага се обвързване на икономическата,валутната политика и валутните курсове. Националните правителства се придържат към договорените общи правила определени от Пакта за стабилност и икономически растеж. Валутната политика се определя от Европейската централна банк 222e48c 072;/ЕЦБ/,която е с независим статут. Основна цел на банк 222e48c 072;та е да запази стабилността на цените.
Последствията от европейската валутна интеграция се оформят в 2 групи – ползи и рискове. Ползите от валутната интеграция са увеличаване на инвестиционните възможности, редуциране разходите по валутния риск и валутния обмен, предотвратяване на конкурентното девалвиране и спекулативни атаки. Основните рискове ,които могат да възникнат са възможността за отказа от правото на самостоятелна монетарна политика, а също и невъзможността за използване на валутния курс като инструмент за приспособяване.
|
