(есе по моти 656m126g 074;и от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски)
на Христо Смирненски "Приказка за стълбата" като отделни образи, в действителност разкриват личностни компоненти на един човек: момъкът е рационалната страна, която обмисля възможности и взема решения, а Дяволът - емоционалната, която моти 656m126g 074;ира цялата човешка дейност. Неусетно и несъзнателно Аз-ът се отказва от идеалите на тълпата, които също така неусетно и несъзнателно е възприел и в които всъщност никога не е вярвал истински. Такива хора винаги се осмислят негативно от социума, а действията им стават обект на критики и се осъждат жестоко. Но именно личности, които мислят и действат различно от общоприетото, са двигателна сила на прогреса (Хегел). Отделянето от множеството, самоизолацията, от друга страна, е акт на духовно извисяване (Ницше). В този смисъл фигурата на индивидуалиста, решил да се разграничи от тълпата, би трябвало да се осмисли положително.
Всъщност отказалият се от себе си, от стремежа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият "плебей по рождение" с фанатизма и лекомислието си доброволно загубва сетивата, паметта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средствата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родните си братя, когато приема недостойни, неморални, дяволски средства.
Какво толкова? И днес щом решиш, можеш да продадеш себе си. Ти си човек, но нищо животи 656m126g 085;ско не ти е чуждо. Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш...
Изборът, макар и труден, е само наш!!!
|
