Дадени са многобройни определения за данъка, но нито едно модерно изследване не може да пренебрегне дефинициите дадени от авторите на XIX
1. Парично плащане
2. Плащане осъществявано от частните лица. Данъкът се внася както от физическите лица, така и от частните морални лица.
3. Акт на публичната власт. Това обстоятелство го прави задължителен и че може да се събира по принуда.
4. Плащане с безвъзмезден и окончателен характер
5. Инструмент за покриване на държавните разходи
Данъкът като акт на публичната
с изключителна компетенция на публичната власт.
Данъкът може да бъде създаден и въведен само по силата на един закон, и данъкът се възприема по – лесно, ако предварително е съгласуват с данъкоплатеца.
При характеризирането на данъка като издръжка трябва да се има предвид:
1. Специфичния характер на данъчното плащане в съвременните условия – данъкът е преди всичко парично плащане.
2. Проявлението на данъка като форма за прехвърляне на собственост.
Публична цел на данъка: Трябва да се има предвид:
1. Данъкът е метод за набиране на приходи за публичните лица.
2. Данъкът е удръжка с множество лица
3. Данъкът е инструмент за преразпределение на доходите
4. Данъкът е плащане, което не поражда насрещно вземане.
II са данъчната маса, облагаемото лице и генераторния факт.
начин. При тях разграничаването между продукт и услуга има икономическо значение.
2. Генераторен факт на данъци 212e41c 90;е. По принцип събирането на данъка може да се осъществи само при положение, че са налице едно или няколко определени от закона условия. Състоянието, явлението или актът, които създават тези условия представляват генераторния ефект на данъка. Той предопределя приложението на данъчния закон във времето и пространството и прави данъка изискуем.
3. Облагаема личност. Терминът “облагаема личност” използван по-често в световната практика, е за предпочитане пред термина “платец на данъка”. Това е така защото платец на данъка не винаги е лицето, което по закон трябва да плати данъка. Истинския платец /носителя на данъка/ може да е съвсем друго лице. На пръв поглед определянето на облагаемото лице не е трудно. Но по – внимателното анализиране на теоретическите постановки за облагаемото лице показва, че три различни понятия за законният длъжник; реалният или фактическият данъкоплатец и колекторът на данъка.
III
2. Данъчна тарифа. Тя може да се определи като съвкупност от принципи, определящи операциите, които трябва да се извършат върху стойността на облагаемата маса, за де се получи величината на данъка. Тарифата трябва да се разграничава от размера. Тарифата всъщност е по – сложна тъй като може да съдържа не само приложение на размера, но също и облекчения, които позволяват приспадане на някой елементи на облагаемата маса и разделяне в същото време на облагаемата маса на отделни дялове, към които се прилагат различни размери.
3.Данъчен размер. В зависимост от неговата природа размерът може да бъде специфичен и стойностен. Трябва обаче да се има предвид, че понятието размер на данъка има различни “измерения”. Целесъобразно е при определени условия да се разграничава: законен /легален/ размер;реален размер; нарастващ размер.
IV
1. Глобална прогресивност – тя е на лице тогава, когато размерът прилаган към определената сума от основата / която е разпределена на нарастващи класове/, обхваща цялата основа. В този случай данъкоплатеца, който има доход 10 000,10 лв. плаща 3000,30 лв. данък, а този който има доход 10 000,00 лв плаща 2000 лв. Тук е на лице несправедлив резултат.
3.Разредна прогресивност – тя съществува тогава, когато всеки елемент на нарастващия размер засяга само един разред. За да се получи сумата на данъка, трябва да се съберат различните резултати, получени чрез умножаване на всеки разред със съответния елемент на размера.
4.Класна прогресивност. Доходите се разделят на класови като за всеки клас се насочва определен размер. Класната прогресия е по- справедлива от обикновената прогресия, а също и от разредната прогресивност.
Дегресивен данък. Той е смекчен вариант на прогресивния данък, който не трябва де се смесва с регресивния данък. Дегресивния намира израз в определянето на един нормален и няколко намалени размера за по –ниските разреди от д-да /обратна прогресивна/
V
1. Разпределение на данъци 212e41c 90;е. Това е съвкупност от административни операции, които имат за цел както да установят облагаемата маса и генераторния факт, така и определят облагаемата основа.
Облагаемата маса може да се установи по два начина: преброява или деклариране на доходите, имуществата и оборотите. При първия начин инициативата е изцяло на агентите от данъчната администрация, а при втория тя е дело на данъкоплатците.
Обикновено се използват:
1. Индексният метод
2. Метод на административната оценка
3. Метод на договорирането
4. Методът на контролната декларация се използва при съвременните синтетични данъци. При него данъкоплатецът е декларативно облагане, а данъчната администрация осъществява последващ контрол върху точността и достоверността на декларацията.
2. Ликвидация на данъци 212e41c 90;е. Главна цел на тази операция е определяне величината на фискалното задължение чрез прилагане към облагаемата основа на данъчната тарифа. По правило става дума за операция, която следва разпределението на данъка и предхожда неговото събиране. Да се ликвидира един данък това означава да се изчисли сумата, дължима от данъкоплатеца.
VI
При положение, че се държи сметка за класическата трилогия “ доход, кредит, разходи “, не е трудно да се констатира, че доходът е икономическия ресурс, визиран от повечето данъци. По отношение на кредитите и разходите, доходът е ключово понятие на данъчното облагане. Доходът може да се определи преди всичко като продукт на ресурса. Доходът като цяло може да се смята като произтичащ във всички случаи от кредита.
Продукт и кредит. Взаимовлиянията между продукта и кредита имат няколко аспекта. Става дума за това,че.:
фиксираният фиксираният и циркулиращият кредит се оценяват в пари.
БП – амортизациите
3. БП = на сбора от продажбите и излизащите запаси минус сбора на покупките и влизащите запаси.
VII. Разпределение и формиране на богатството.
за труд
4. Рента. Тя съществува в резултата на “нееластичноста на предлагането на един фактор на производството по отношение на неговата цена.”
VIII
Разпределен и изразходван доход. Във финансовата практика обикновено се използват два големи данъка – подоходният данък и данъка върху разходите. Разликата между тях е съществена. Подоходният данък обхваща пряко съвкупността от доходите и тяхната реализация. Данък върху разходите засяга само част от дохода в момента на неговото потребление. Тези различия между данък върху дохода и данък върху разходите могат да се елиминират , ако вниманието се насочи към т. нар. “ общ прогресивен данък върху разходите”. При него облагаемата основа се определя всяка година от разликата между сумата на реализираните и потребените доходи и общата сума на потребените доходи, увеличена с елементите на богатството, придобити по възмезден начин, отпуснатите заеми, изплатените стари заеми, нарастването на паричните авоари.
Данъчно третиране на спестяването. За разлика от потреблението и инвестициите, които се засягат от данъци 212e41c 90;е върху разходите, доходът който се спестява по принцип не се облага. Това състояние на нещата е израз на съществено икономическо предимство.
|
