ВЪПРОС ТЕОРЕТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЪРЖАВНИТ&# 454h73e 1045; ФИНАНСИ

2. Познаването на понятията “ общ национален продукт “, “национален доход” и очертаване особеностите на тяхното финансово разпределение и преразпределение.

На тази основа общия национален продукт може да се представи като съвкупност от материалните блага ( оценени в пари ), създадени за една година. Разделянето на общия национален продукт и на националния доход между икономическите агенти дава съдържание на понятието “ първично разпределение “.

на развито стоково стопанство финансите изразяват разпределителни процеси. Те обхващат само движението на парите / разпределението/, свързано с формирането и използването на бюджети. Такива бюджети се формират, както в сферата на материалното производство така и извън нея. Чрез бюджетите разпределението и преразпределението на доходите придобива строго целево предназначение т.е. събираните чрез финансовите методи и форми парични ресурси могат да се използват само за предварително набелязани цели.

и в общото, значимото тяхната същност е определен израз на производствени / разпределителни / процеси.

II

Разпределението на доходите обикновено е база за характеризирането на

1. Контролът в процеса на първичното разпределение на националния продукт и националния доход.

2. Контрол в процеса на формиране на държавния бюджет.

3. Контрол в процеса на изразходване на средствата акумулирани в държавния бюджет.

III

- оръдията на труда, предметите на труда и човека. На тази основа може да се каже, че възпроизводството на факторите на производството е подчинено както на финансовото разпределение в рамките на фирмите, така и на глобалното финансово разпределение.

Най – общо казано финанси и финансово разпределение има тогава,когато завършва старият и започва новия цикъл на конкретния производствен процес.

Процесът на формирането и изразходването на бюджети също е непрекъснатият процес, тъй като във всеки момент се създава и реализира готова продукция и в касите постъпват пари, а във всеки момент започва нов производствен процес, за който е необходимо да се авансират пари. Финансите се явяват свързващо звено между два цикъла на производствения процес.

IV

В класическата финансова теория и практика доминира убеждението,че:

1. Финансите са наука за разходите, а основното направление на финансовата дейност е събирането на приходи с цел покриването на разходи.

2. Масата на държавните разходи трябва да бъде ограничена, а темповете на тяхното нарастване слаби.

3.Набираните чрез финансовите методи и форми средства не може да се използват за икономически цели.

4. Важно значение има съблюдаването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи на обществото.

2. Кейнсианска и неокласическа концепция за финансите

Класическите постулати за неутралитет на държавата и финансите отстъпват място на постановките за активизиране ролята на държавата в икономическия и социалния живот. Във връзка с това непрекъснато се доказва потребността от увеличаване обема на парите, които държавата събира и разпределя ?

финанси се превръщат в ефективен инструмент за

В икономическата теория природата на финансите се определя като се изхожда от разбирането, че:

1. Финансите са съвкупност от приходите и разходите на държавата.

2. Финансите обхващат принципите, методите и формите за акумулиране и изразходване на държавните парични ресурси.

3. Финансите са организация на държавната дейност по събирането и изразходването парите на държавата.

4. Финансите са инструмент за въздействие върху икономиката.

5. Финансите са средство за постигане на справедливост, ефективност, стабилност и растеж на икономиката.

В съответствие с кейнсианската основа на своята хипотеза за регулиране на икономиката и социалните процеси, П. Самуелсон също вижда и съвременната финансова система редица важни елементи на автоматичната стабилизация. Според него финансовите методи и форми за разпределение действат автоматично, независимо дали правителството знае за това или не.

В съответствие с принципите на неокласическия синтез. П.Самуелсон се опитва да докаже, че вътрешният дълг спомага за увеличаването на богатството, респективно на тези които кредитират държавата.

Значението за развитието на финасовата теория на неокласическия синтез имат и изследванията на Ричард Мъзгрейв. Той обръща внимание на обстоятелството, че разпределението на обществените блага е явление, което интересува всички обществени групи и трябва да се осъществява в съответствие на интересите им.

Финансовата теория на неокласическия синтез е своебразно доразвитие на това, което предлагат класиците и кейнсианците. На практика тя е опит за интегриране на кейнсианските постановки за ролята на държавата и бюджетното регулиране с идеите на неокласиците за предоставяне по-голяма свобода за развитието на частния сектор.

Главното, обединяващо всички течения и направления на неокласическата школа е противопоставянето на кейнсианството и доказването на неефективноста на държавната икономическа и финансова политика, която следва рецептите на привържениците на Дж. Кейнс.

Под една или друга форма съвременните неокласици / М. Фридман, Фемцейн, Лафер, Хайек, Талък и други/ изтъкват и защитават предимствата на свободната пазарна икономика, в която държавата трябва да играе ограничена роля, а частният сектор да бъде свободен от институционните ограничения.

2. Традиционните инструменти на кеинсианската макроикономическа политика / финанси, данъци, разходи/ трябва да се използват пестеливо.